Гергьовден – Люлка се люля

Днес е Гергьовден. В село Малък Чардак, Пловдивско, селото на моите баба и дядо, родителите на баща ми, всяка година има събор за празника. В почти всяка къща се пече агне. Освен музика, танци, ядене и пиене, помня че правеха и люлки. Ще трябва да попитам тази година дали е имало. Правят се и борби с награди, до колкото помня от когато бях малка, победителя получаваше агънце.

Ето ви и една песен за празника.

Люлка, люлка се люля, девойко, люлка се люля,
Та кой, та кой се люля, девойко, та кой се люля?
Яна, Яна се люля, девойко, Яна се люля.
Та кой я люля, девойко, та кой я люля?
Иван, Иван я люля, девойко, Иван я люля.

Хайде Радо льо

Поздрав за всички с един невероятно красив дует на Йовчо Караиванов и Олга Борисова. Песента е не само хубава за слушане, но и за игране, една чудесна копаница.

Хайде Радо льо да идем татък долу в гъста гора, (2)
аз шъ стана кичест явор, ти до мене тънка елха. (2)
Read more of this post

Заблеяло ми агънце

Един от любителите на Борис Машалов помоли за текста на Заблеяло ми агънце. Ето го. А на този линк някой друг почитател на големия певец е качил песента и може да я чуете.

Заблеяло ми агънце
На тодорови кошари
Като му агне заблея
Цялото стадо разблея

Read more of this post

Заплакала е гората

Заплакала е гората,
гората и планината,
и на гората дървето.

И на дървето вършето,
и на вършето листето,
и от гнездата пилците.

Read more of this post

Овчари чукат кърмило – Вълкана Стоянова

Овчари чукат кърмило,
кърмило, овчо солило,
Ганка по двори ходеше,
и дребни сълзи ронеше.

И на овчари думаше,
овчари сярови другари,
по-скоро прите кърмило,
кърмило, овчо солило.

По-скоро вкъщи идете,
при Сяро ваша кехая,
много здраве носете,
от негова Ганка стопанка.

На Сярови да кажете,
прай що праи в село да дойде,
меня ме втриса притриса,
люта ма глава заболя.

На тази страница можете да чуете песента. Там има и други много хубави песни на Вълкана Стоянова.

Туй момиче – Теодоси Спасов

Оди бульо, оди бульо та речи,
на Панайотов Ставровото момиче,
туй момиче, дето седи на чардак,
и си шие атлазяно елече.

Ходила съм, питала съм Драгинко,
ала тебе, туй момиче, не рачи,
туй момиче, от болярско коляно,
туй момиче, тя би зелник не яло.

Туй момиче, то си иска своето,
зад врата да му бъде чешмата, (2)
ката вечер да си мие ногата.

Туй момиче, огън да го опари,
туй момиче на жарава да стане,
дето седи на високи чардаци,
и си шие атлазяно елече.

През гора вървяха

През гора вървяха (2)
два малди овчаря
със каръм калпаци.

На калпаците им (2)
пера паунови (2)

Перата треперят (2)
гората люлеят
и на гора думат.

Горольо зелена (2)
ти вода студена (2)

До вчера сме били (2)
два млади овчаря,
със каръм калпаци.

От днеска ще станем (2)
два малди хайдути
със две остри саби.