Вино пият петдесет юнака

Вино пият пидисет юнака,
вино пият в механи широко,
вино пият вярна клетва дават,
кой са закле в жена и дечица, (2)
кой са закле във първо си либе,
ала Марко няма що да кълне,
че се закле във кон и във сабя.

Че съ закле Марко, във кон и във сабя,
а дружина вяра му не хваща,
че кон било кучешка нахрана,
сабя било студено желязо.
Натъжи се Марко бре гидия,
че отиди при стара си майка,
и на майка Марко тихо дума,
ой та мале, ой та стара мале.

Що не съ ма мале породило,
я със братец, я със мила сестрица,
събрахме се вярната дружина,
кой са закле във първо си либе,
ази нямам майко що да кълна,
че съ заклех във кон и във сабя,
а дружина вяра ми не хваща,
че кон било кучешка нахрана.

Това е текста на записа който аз имам (изпълнява Борис Машалов). На тази страница има и по-дълъг варянт на текста.

Кехая вика из село

Кехая вика и се моли,
кой къде види да бяга,
снощи са турци стигнали, (2)
бели робини да сберат,
робини бели българки.

Кои са чули, бягали,
Тудорка, бяла българка,
не чула и не е разбрала.
Тя си детето кърмеше,
кърмеше и повиваше.
Нея турците хванаха.

Нея турците хванаха,
напред конете караха,
турчин Тудорки думаше, (2)
Тъдорке бяла българко,
мари хвърли си рожбата.

Китка ти падна Дено

Току ми рекли хората, (2)
че имам либе хубаво, че имам либе гиздаво. (2)
Ой, Дено, Дено, Дено, сребърно вретено. (2)

Пък аз не зная где седи, (2)
где седи, где седенкува
Ой, Дено, Дено, Дено, сребърно вретено. (2)

А тя ми била комшийка, (2)
по двок кат ходя виждам я, на праг кат стъпвам думам и. (2)
Ой, Дено, Дено, Дено, сребърно вретено. (2)

Китка ти падна Дено, (2)
от висок чардак Дено, на бял мермер камък,
от висок чардак Дено, близко до сърцето.
Дей гиди Дено, бяла Дено, сребърно вретено. (2)

Че я намери Дено, (2)
едно лудо младо Дено, младо не женено. (2)
Дей гиди Дено, бяла Дено, сребърно вретено. (2)

В пазва я сложи Дено, (3)
близко до сърцето,
в пазва я сложи Дено, близко до сърцето.
Дей гиди Дено, бяла Дено, сребърно вретено. (2)

Може да чуете песента тук.

Отдолу идат ергените – Мита Стойчева

Отдолу идат ергените, (2)
Иване Шиндилин, бял гълъбо.(2)
Отдолу идат ергените,
Иване Шиндилин, бял гълъбо.

Накривили си калпаците, (2)
Иване Шиндилин, бял гълъбо. (2) (2)

Засукали си мустаците, (2)
Иване Шиндилин, бял гълъбо. (2) (2)

И са отишли на седенки, (2)
Иване Шиндилин, бял гълъбо. (2) (2)

Наредили са до момите, (2)
Иване Шиндилин, бял гълъбо. (2) (2)

До всеки ерген и мома, (2)
Иване Шиндилин, бял гълъбо. (2)
До наша Ивана бабичка,
Иване Шиндилин, бял гълъбо.

Мита Стойчева

Songs from BNR.

125

Дзън, Дзън, Ганке ле – Борис Машалов

Либе ако дойде, сега да ми дойдеш/2/
че няма кака, че няма бате,
че няма майка, че няма тате
Дзън, дзън Ганке ле, дзън, баювата.
Хоп-троп момите, их, баювите./2/
Че майка и отишла на воденица/2/
на воденица с куцо магаре,
дано даде господ магаре да падне /2/
майка да забави,
за си полюбя със млади ергени,
със млади ергени, със вакли овчери
Дзън, дзън Ганке ле, дзън, баювата.
Хоп-троп момите, их, баювите./2/
Че тати отишъл кози да си пасе/2/
Дано даде господ кози да изгуби,
за да се забави, та да си полюбя
със млади ергени, със млади сербези.

Дзън, дзън Ганке ле, дзън, баювата.
Хоп троп момите, их, баювите./2/