Овчари чукат кърмило – Вълкана Стоянова

Овчари чукат кърмило,
кърмило, овчо солило,
Ганка по двори ходеше,
и дребни сълзи ронеше.

И на овчари думаше,
овчари сярови другари,
по-скоро прите кърмило,
кърмило, овчо солило.

По-скоро вкъщи идете,
при Сяро ваша кехая,
много здраве носете,
от негова Ганка стопанка.

На Сярови да кажете,
прай що праи в село да дойде,
меня ме втриса притриса,
люта ма глава заболя.

На тази страница можете да чуете песента. Там има и други много хубави песни на Вълкана Стоянова.

Advertisements

Димитрия – Стоян Борисов

По случай Димитров ден, песен за именниците.

Димитрия джанъм, Димитрия, Димитрия, айде ле джанъм,
на стол седи, на стол седи, айде ле джанъм, вино пие.

Вино пие, джанъм, вино пие, вино пие, айде ле джанъм
хем ракия, вино пие, айде ле джанъм, хем ракия. (2)

Прехвръкная джанъм, прехвръкная, прехвръкная, айде ле джанъм,
три сокола, прехвръкная, айде ле джанъм, три сокола. (2)

Напрашия джанъм, напрашия, напрашия, айде ле джанъм,
руйното вино, руйно вино, айде ле джанъм, хем ракия. (2)

Разсърди се, джанъм, разсърди се, разсърди се, айде ле джанъм,
Димитрия, па си грабна, айде ле джанъм, тенката пушка. (2)

Вино пият петдесет юнака

Вино пият пидисет юнака,
вино пият в механи широко,
вино пият вярна клетва дават,
кой са закле в жена и дечица, (2)
кой са закле във първо си либе,
ала Марко няма що да кълне,
че се закле във кон и във сабя.

Че съ закле Марко, във кон и във сабя,
а дружина вяра му не хваща,
че кон било кучешка нахрана,
сабя било студено желязо.
Натъжи се Марко бре гидия,
че отиди при стара си майка,
и на майка Марко тихо дума,
ой та мале, ой та стара мале.

Що не съ ма мале породило,
я със братец, я със мила сестрица,
събрахме се вярната дружина,
кой са закле във първо си либе,
ази нямам майко що да кълна,
че съ заклех във кон и във сабя,
а дружина вяра ми не хваща,
че кон било кучешка нахрана.

Това е текста на записа който аз имам (изпълнява Борис Машалов). На тази страница има и по-дълъг варянт на текста.

Туй момиче – Теодоси Спасов

Оди бульо, оди бульо та речи,
на Панайотов Ставровото момиче,
туй момиче, дето седи на чардак,
и си шие атлазяно елече.

Ходила съм, питала съм Драгинко,
ала тебе, туй момиче, не рачи,
туй момиче, от болярско коляно,
туй момиче, тя би зелник не яло.

Туй момиче, то си иска своето,
зад врата да му бъде чешмата, (2)
ката вечер да си мие ногата.

Туй момиче, огън да го опари,
туй момиче на жарава да стане,
дето седи на високи чардаци,
и си шие атлазяно елече.

Кехая вика из село

Кехая вика и се моли,
кой къде види да бяга,
снощи са турци стигнали, (2)
бели робини да сберат,
робини бели българки.

Кои са чули, бягали,
Тудорка, бяла българка,
не чула и не е разбрала.
Тя си детето кърмеше,
кърмеше и повиваше.
Нея турците хванаха.

Нея турците хванаха,
напред конете караха,
турчин Тудорки думаше, (2)
Тъдорке бяла българко,
мари хвърли си рожбата.

Кулибаре

Кулибаре, като ходите,
кулибаре, по кулибите,
кулибите, отварят ли ви,
кулибаре, кулибарките.

Ми отварят, как да ни отварят,
и сноща пак уториха,
та и други гости дойдоха,
голяма межа сторихме.

Засвири Наню с гайдата,
голямо хоро сторихме,
та на хорото се хванахме,
хванахме та пуиграхме.

Тук има аудио мостра на песента, пее Живка Папанчева, кавал Любен Досев.

Китка ти падна Дено

Току ми рекли хората, (2)
че имам либе хубаво, че имам либе гиздаво. (2)
Ой, Дено, Дено, Дено, сребърно вретено. (2)

Пък аз не зная где седи, (2)
где седи, где седенкува
Ой, Дено, Дено, Дено, сребърно вретено. (2)

А тя ми била комшийка, (2)
по двок кат ходя виждам я, на праг кат стъпвам думам и. (2)
Ой, Дено, Дено, Дено, сребърно вретено. (2)

Китка ти падна Дено, (2)
от висок чардак Дено, на бял мермер камък,
от висок чардак Дено, близко до сърцето.
Дей гиди Дено, бяла Дено, сребърно вретено. (2)

Че я намери Дено, (2)
едно лудо младо Дено, младо не женено. (2)
Дей гиди Дено, бяла Дено, сребърно вретено. (2)

В пазва я сложи Дено, (3)
близко до сърцето,
в пазва я сложи Дено, близко до сърцето.
Дей гиди Дено, бяла Дено, сребърно вретено. (2)

Може да чуете песента тук.