Садила мома край море лозе

Садилай мома край море лозе,
хем го й садила, хем е плакала,
хем е плакалa и нареждала:
– Ой лозе, лозе, със бяло грозде?
Като та садя, садя-копая,
кой ша ти яде бялото грозде?
Кой ша ти пие руйното вино?
Като си немем нийде никого,
само си имам едвого Бога,
едного Бога и първо либе,
и то забегна в страна далечна!
Господ високо, либе далеко!
Ой лозе, лозе, със бяло грозде,
кой ша ти яде бялото грозде
кой ша ти пие руйното вино!

Advertisements

Карай, майчо

Карай, майчо, кого караш –
мене, майчо, немой кара;
мен е мома одражела,
одражела, омиляла
кайно китка перунишка,
от Загоре донесена,
през бял Дунав пренесена,
у дома е донесена.
Във градинка разсадена,
във градинка до калинка,
до калинка във падинка.