Садила мома край море лозе

Садилай мома край море лозе,
хем го й садила, хем е плакала,
хем е плакалa и нареждала:
– Ой лозе, лозе, със бяло грозде?
Като та садя, садя-копая,
кой ша ти яде бялото грозде?
Кой ша ти пие руйното вино?
Като си немем нийде никого,
само си имам едвого Бога,
едного Бога и първо либе,
и то забегна в страна далечна!
Господ високо, либе далеко!
Ой лозе, лозе, със бяло грозде,
кой ша ти яде бялото грозде
кой ша ти пие руйното вино!

Карай, майчо

Карай, майчо, кого караш –
мене, майчо, немой кара;
мен е мома одражела,
одражела, омиляла
кайно китка перунишка,
от Загоре донесена,
през бял Дунав пренесена,
у дома е донесена.
Във градинка разсадена,
във градинка до калинка,
до калинка във падинка.