Мера според мера

Ден денувам – кътища потайни,
нош ношувам – пътища незнайни;
нямам тато, нито мама, тато да ругае, мама да ридае.

Леле моя, ти Пирин планино!
Море черно цариградско вино.

С враг врагувам- мяра според мяра,
с благ благувам- вяра зарад вяра;
нямам братец, ни сестрица –
братец да ме хвали, а сестра да жали …

Леле моя сабя халосия!
Море люта одринска ракия.

Бог богува – нека си богува,
цар рарува – века ли царува?
Нямам либе, първа обич –
мене да очаква и да ме оплаква …

Леле моя, пушка огнебойка!
Море тънка солунска девойка.

Advertisements